Фрагменти от моите връзки

Извинете ме. Току-що изгледах 4 поредни епизода от Сексът и градът – два, мързелувайки и два, докато тренирах на велоаргометъра. А когато гледам много епизоди наведнъж, начинът на мислене на Кари ме обсебва.

Това е по истински случай и е лично:

Бях в Щатите и излизах с американец. Той имаше малко ADHD. Лесно се палеше. Нещо малко можеше да възпламени в него такъв ентусиазъм, че да спори цяла нощ; да генерира у него енергия и идеи, които да го занимават (=> и мен) с часове…

Понякога когато си говорихме за моето ‘у дома’ и неговото ‘home’, аз неусетно се увличах да му обяснявам, защо американските плодове не струват, как ние имаме повече истински неща и как те всъщност нямат история. Не съзнавах, че го наранявам.

Тогава той ми го ВРЪЩАШЕ ТЪПКАНО.

Веднъж (явно се беше подготвил предварително) ми показа снимки на България, които излизат в Google по ключова дума ‘България’ . Хм 🙂 Гаден си беше. Първите няколко снимки бяха на миловидно усмихнати баби с басмени престилки и нелицеприятни образи от препълнените кофи и  проблемните паркинги на София…

Това не му беше достатъчно.

Зачекна темата за Джон Атанасов, който естествено е възпитан и израснал в Щатите, така че … кое му е българското?! В такива моменти толкова ме вбесяваше, че исках да го набия! Да го сритам! грррррррр

Но иначе ни беше забавно, де 🙂

Другият ни основен спор беше за ПРЕВОДА НА ИМЕНАТА. Повярвайте ми, не обичам да споря и отсъпвам, но той го предизвикваше у мен. Според него всяко име се превежда на различните езици. Даде ми пример как когато пътувал в Колумбия, Франция и (не знам още къде) го наричали по различен начин.

Без да споменавам истинското му име, имаше предвид, че Петър е Питър, Пьотр и т.н.в различните страни.; Джон пък е Иван.  Т.е. името се превежда като думите. За мен името не може да се превежда. Всяко име е уникално съчетание от звуци, които определят съдбата ти.

Пък и за мен името беше важно, защото аз търсех моя Иван. Да, няколко години по-рано, бях при една знахарка в родния ми град. Тя разпръсна захар върху икона на Христос, след това гледа продължително в бутилка с вода. Каза ми, че ще срещна мъж, който ще ми даде всичко и той ще се казва Иван. Може да е клише, но звучеше обнадеждаващо и романтично. Не че жената изглеждаше като някой, на който да имаш доверие – кривогледа с едното око, обута с хавлиени чорапи и обувки с токчета…

Както и да е, как ще намеря мъжа на живота си, моя Иван, ако името му е преведено?! Я стига! Имената не се превеждат!

Следващото лято се върнах в Щатите – малко поумняла. Моят американец излизаше с друга спасителка от България.

Докато се опитвах да се примиря, че това лято няма да е като предишното, попаднах в центъра на вниманието на един очарователен мъж. Аз бях неговата принцеса, а той за мен забранена територия. Аз си го забраних – много по-възрастен от мен. Иначе казано – може да ми бъде баща. Имаше кратко име, по-скоро псевдоним (от дете), който се римуваше с моето име.

След два месеца усърдни усилия от негова страна да разруша границата между нас и да го погледна с други очи, аз започнах да усещам първите колебания в себе си. Трябваше ли да позволя на нещата да се случат или да бъда отговорна и разумна?

Е, явно се влюбвах и не си оставях много голям избор. 🙂

Освен това,  ….

Един ден на басейна дойде стар приятел на очарователния мъж. Викна:  ‘Ей Джон, тук ли да оставя бургерите?’ И очарователният мъж му отговори. Явно истинското му име беше Джон ! 🙂

По дяволите! Онзи американец, от миналото лято пак беше прав!!!

Но аз този път нямам нищо против 🙂