‘Майките’ на Теодора Димова предизвика у мен силни и различни емоции. Впечатли ми как описва щастливото детство. Това детство, от което нейната героиня е лишена. Безгрижно детство, лесно и любознателно. Аз също имах такова! 🙂
Миниатюри от моето детство:
1. Чеши ма
(Ударението е на ‘е’ ).
Чеши ма – така казваше Силвето. Аз я поправях – не се казва ‘Чеши ма’, а ‘Сърби ме’. Тя прекарваше летата с баба си. Баба й говореше странно – като повечето баби. А през лятото ние играехме до късно навън. Навън имаше комари.
Улисани в новото ни измислено занимание, не усещахме как комарите ни хапят. Сутрин се изненадвахме от безбройните червени точици по краката и ръцете ни.
Силвето не се сдържаше и ги чешеше. И казваше ‘Чеши ма.’
2. Кози такива!
Братовчедка ми, Милица, имаше безброй идеи за забавление. Обичах да прекарвам летата си с нея, в малкия планински град. Веднъж, когато се стъмни, слязохме в двора. Набрахме от дръвчето зелени джанки. Трябваше да се надигаме на пръсти.
Качихме се на терасата. От време на време по улицата минаваха двойки или някой окъснял пияница. Тогава хвърляхме по тях неузрелите плодове. И се криехме. Беше много смешно. Страшно смешно. Обаче баба ни беше чула. Качи се горе, светна лампата и викна: ‘Кози такива! Обрали сте дръвчето! Бърже да си лягате!’
3. …
Имам още 300 такива спомени.
Имах хубаво детство. 🙂
Читалня / The reading room 
Накра ме да се усмихна :):):) и в главата ми нахлуха спомените от моето весело детсво … Замислих се, колко малки и незначителни неща са ни правили щастливи. Сега пак ги има, просто им обръщаме по-малко внимание, защото сме по-малко деца 🙂
Днес пък мен един комар ме ухапа в Англия. Нямаше на кого да кажа „чеши ма“. Тук всички говорят английски и са имали друго детство, където да те чешат е невъзпитано. Съжалявам ги. Не знаят какво са изпуснали.
:):):)