В трамвая по линия 10

Снимка: dariknews.bg

Има нещо романтично в старите трамваи. Дали е в старите дами с накриво сложено червило, шарени гердани и туби за вода? Или е в това, че трамваят вози хората по същия коловоз, в който е возил други хора в друго време?

…

Сряда вечер. Час пик.

Трамваят фучи с бясна скорост. Свисти, жули релсите, хвърля искри. Хората в него са много. Някои бързат, а други са изморени. Повечето са изморени и бързат.

Още една спирка и ще се препълни. Така си мислиш. Но трамваят никога не се препълва. Винаги има място за поне още 3-ма души и техния товар. Не вярваш ли? Виждала съм го. То е като едно малко столично вълшебство.

Спираме. Вратите се разтварят с тържествен трясък. Няколко изморени хора, които бързат се покатерват. Останало е само малко място до вратата, затова те трябва да използват своите лакти, за да си помогнат. Товарът на един изморен човек е затиснат от тържествено затворените врати. Той вика: ‘Ей, вратата! Отвори вратата!’

Ведага още няколко изморени и един бързащ човек крясват: ‘Ей! На човека чантата! Отворете вратата’.

Вратата се отваря, товарът е на сигурно вътре в металната каляска на трамвая. Потегляме пак. Няколко изморени жени гледат възмутено, една бързаща жена – обидено.

Едно момче, което нито е изморено, нито бърза, се опитва да запази равновесие. Трябва да си вдигне телефона.

‘Ей какво правиш? Как си! Къде си?’

–-

‘Ами аз пътувам, отивам към центъра. Ще се видя с едни приятелчета.

–

“О да! Мно’о добре! Айде звънни като дойдеш, да се видим.’

Една обидена жена с гердан, но без туба за вода:

‘Абе момче, забранено е да се говори по телефона в трамвая! Да няма всички теб да слушаме! Тука не е за телефони’.

Момчето е смутено. Не отговаря.

Жената:

‘Егати възпитанието! Малко уважение!’

Момчето е още по-озадачено. Чуди се дали да отговори.

‘Добре…Извинявай, в трамвая съм, трябва да затварям. ‘

Аз си мисля:

Жената вика по-силно от момчето. Защо тази жена е ядосана?  Той невъзпитан ли е? Кое е правилното?

Кое е правилното?