Не е като другите.
„Алхимикът“, „Захир“, „Петата планина“, „Брида“ – те са повече приказки и притчи.
„Победителят е сам“ си е роман с напрегнат сюжет, убийства и реални места и събития.
За Кан и филмовата индустрия; за модата и прането на пари. За изборите. За грешките.
Много увлекателен. Много философски.
стр. 31:
„Когато хората започват да разсъждават над решенията, които трябва да вземат, накрая обикновено се отказват – за определени стъпки се изисква много смелост… “
стр. 71:
„Какво прави на този „обяд“? … Завижда на мъжа, който пристигна рано и започна да пие коктейла си със зареян в морето поглед, привидно спокоен, без желание да се прави на важен или зает. Решава да го покани да пийнат нещо заедно. Но забелязва, че вече не е там. Тъкмо тогава усеща някакво боцване в гърба. … Когато се опитва да почеше мястото, вади от гърба си малка игличка. “
стр.247:
„Ревюто продължава. … Вече шест манекенки са дефилирали и на коляното на една от тях забелязва точица, която гримът не беше успял да прикрие – минути преди това трябва да си е инжектирала хероин, за да се успокои и за да контролира апетита си. „
Читалня / The reading room 
Обожавам прозата на Паулу Коелю.
Радвам се ,че е между любимите ти автори. Мисля, че всички имаме нужда от неговите съвременни притчи.
Ти къде смяташ да отпътуваш, коя е скучната страна, която си избрала?
Здравка
:):) Страната на възможностите. Най-обичаната и най-мразената страна. :):) А Паулу Коелю има една страхотна книга, която не е превеждана на бг – https://chitalnia.wordpress.com/2009/02/21/like-the-flowing-river-paulo-coelho/. Тя ми е любима. Там има само притчи и приказки. Няма убийства, няма интриги, няма крими. Само истина и смисъл.