Пица бар, цигари, бира, смях,
сервитьорки в ъгъла си шушнат,
Петима шумно стават, а след тях,
други чакат да се гушнат.
.
Парфюми, препарати, дим. Задушно.
Разговарям, кимам и изслушвам.
За секунда поглед настрани отвеждам –
телефони, чанти. Царя с новите одежди.
.
Тоалетна в дъното на коридора
момиче вътре с някого говори.
Чукам на вратата – в отговор „Заето“.
„Как си ти бе, мила – нещо ново взето?“…
.
Чакам нервно, тропам с крак.
Не е ли нахално?! Чукам пак.
Пак „заето“. Клюките – безкрайни.
С изненада научава стара тайна.
.
Връщам се към масата си гневно
с поглед към тоалетната ще седна.
„Знам я как изглежда тази,
ей такива дяволски ги мразя“.
.
Готовани, кукли прегримирани,
надути фукли невъзпитани.
Сигурна съм, че и тази е такава.
Още ли е вътре? К’во си въобразява?
.
Най-накрая от тоалетната излиза
с вехти дрехи мъничка женица.
Стига бе! Това е нереално!
Аз ли разсъждавам твърде тривиално?
.
Интересно, питам се дали
от чужди предразсъдъци боли.
Много често ли преди
етикети съм поставяла – дали?
Читалня / The reading room 
Искам да бъда първия човек, който ще си купи твоята първа стихосбирка и ще дойде при теб за първия ти автограф :* Знам, че е егоистично, но … така е с феновете 😛
Йеее! Обещавам първата да ти я запазя!
браво….Поредното ти стихотворение помогна да изгоря яденето си..съвсем се забравих
Извинявай :):):) Радвам се, че карам някой да си загори манджата 😉