Сутрини


Снимка: Мая Георгиева

месец май, 2009, Врачански Балкан

Когато сутрините са утеха,

очи отварям предпазливо.

С надежда днес да бъде по-добро,

различно, истинско, по-ново.

.

Когато сутрините са оргазъм,

във вените си имам мед и мляко,

a слънчевата светлина е розова,

дишам леко, смея се сърдечно.

.

Когато сутрините са вина,

със завист гледам чуждото препускане

и се крия под завивките,

тежи ми някакво неискане.

.

Когато сутрините са планински,

ще закуся с чай и хляб без масло,

ще вървя без план и график

по планинската пътека.

.

Когато сутрините са подпухнали,

сухи, немощни и зачервени,

денонощието наопаки,

товари изгрева с умора и тъга.

.

Всички тези сутрини ще имам.

Ще започвам всичко отначало много пъти.

И не ме е страх да се опитвам,

да греша, за пътя да попитам.

4 responses to “Сутрини

  1. Скъпа Мая,

    Твоето стихотворение „прави“ моите сутрини🙂 Чета го всеки път , когато си пия кафето преди да отида на работа, защото ме зарежда с оптимизъм, от който имам нужда тук, на острова!

    Поздрави,
    Здравка

  2. Благодаря ти. Това е страхотен комплимент🙂

  3. Когато сутрините са детски смях и пухкава попара -жадувам вечността, гледам в очите й безкрайни и виждам себе си – и тогава и сега. Виждам света по-хубав от преди.. говори ми…. няма да я дам..искам още сутрини само смях и пухкава попара

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s