Усмихната луда жена

Вървя по изровената пътечка. От двете страни на пътечката виждам кал, млада зелена тревичка и найлонови торбички.

Дружелюбно забързано куче ме отминава. Стъпвам накриво върху изкривената плочка.

Навеждам се, клоните на дърво се спускат твърде ниско.

Наближавам бл. 3 от студентските общежития. Ухае на Silan и Coccolino. Ухае на пролет. Слизам по стъпалата, над вратата табела с надпис казва „ПЕРАЛНЯ“. Встрани непозната жена с много късо подстригана коса пуши.

Усмихва се към мен:

– Здравейте! Със сушене или без?

(Защо ме пита още от вратата? )

– Кажете ми, със сушене или без? Няма вода, може да се забавим.  (Усмихва се)

(В ПЕРАЛНЯ-та нямат вода… Супер!)

Влизам оставям прането си. Тя идва след мен. УСМИХВА СЕ.

– Да не се забавим много, може би към 6 часа ще е готово – ак0 е без сушене. Много ви благодаря за разбирането. Приятна вечер и всичко хубаво. УСМИХВА СЕ.

(Абе тая жена май нещо не е съвсем добре.Горката. Нова е, не съм я виждала преди. Сигурно са я сложили тук да работи, защото не може да работи другаде. Да, определено не ми се стори съвсем нормална, една такава твърде припряно отзивчива и УСМИХНАТА. )

Това си мисля аз и продължавам по следващата изровена пътечка. Нося зелената найлонова торбичка с мокрото пране, ухаещо на пролет.

Спъвам се в изкривена плочка. (Чакай малко, току- що отметнах една усмихната жена за луда. Защо разсъждавам така? А тя защо се усмихва? Аз ли греша?)

Защо разсъждавам така…