Майките, Теодора Димова

В рамките на няколко дни чух за тази книга от няколко места.

Разбрах, че дори някакъв изтъкнат френски психоаналитик на семинара си в София е използвал именно ‘Майките’ за обект на анализ.

Купих си я, защото вярвам в знаците, а и това все пак е дъщерята на Димитър Димов!

На гърба на книгата, до снимката на авторката, пише: “… ‘Майките’ е написан не за четене, а за изстрадване.” (Едвин Сугарев)

Дяволски точно казано.

Изненанадах се. Как може книга да ме разплаче?

Но я усетих много близка до мен и до моята реалност.

Героите са: Дана, Явора, Петър, Марина…., а не Бил, Кейт или Хариет. Разказва се историята, в която ние живеем, и то най-болезнената й страна.

Не бих препоръчала тази книга на човек, който чете за удоволствие.

Цитат

Остави у мен усещане за тъга и мрачно бъдеще.

А и изреченията, дълги по цяла страница с много запетайки…. внушават безизходност.